Здравейте!
Аз съм Боян Боев,
автор и творец. Ето още малко информация за мен!
Боян Боев е роден на 21 март 1993 година в град Ямбол. От ранна детска възраст изкуството го е съпътствало в живота – първо музиката, а после и литературата. Пише от ученическите си години, като първият му публикуван разказ се казва „Тъмна вечер" и е част от литературния алманах „Изгреви над Тунджа" (2009 г.).
През годините не спира да твори, да участва в различни литературни конкурси, да публикува произведения в сборници, интернет сайтове и в личния си блог. Негови разкази са включени в алманаси, събрали стихове и проза на българите от всички континенти и се разпространяват по целия свят. През 2017 година негов материал е публикуван в учебник по литература за 6 клас на изд. „Просвета" одобрен от МОН за учебната 2017/2018 година.
КУПИ
Авторът експериментира с различни по жанр произведения, като е писал поезия, детски приказки, криминални разкази, докосващи сърцето истории по действителни случаи, докато стига до темите, вълнували класиците на българската литература. Духът на това отминало време носят романите му „Сайбиевата невеста" (изд. „Изида", 2019 г.) и „Последна молитва" (изд. „Персей", 2022 г.), както и сборникът с разкази „Двайсет гроша". Двата романа са част от каталога на най-голямата платформа в света за аудио книги Storytel. В края на 2024 г. стана факт и книгата му с приказки „Доброто сърце" – за малки и пораснали читатели, които вярват в чудеса.
Боян Боев представя творчеството си в градове и села на България. Книгите му го срещнаха с българските общности на о. Кипър, в Чехия и Германия. Авторът води класове по творческо писане за деца. В началото на 2023 год. поставя началото на първите срещи „Писане с вино" в гр. Бургас, където живее към момента. Това е формат, който има развлекателен характер и е създаден по идея на Боян Боев.
ПИСАНЕ С ВИНО
Кадем
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. Напет момък беше, с голям чер мустак и рунтави вежди.
Прочети още