Последна молитва

Толкоз кръв има в земята българска – казвали едно време старите хора, – че чак цветята се хранят с нея. И вярвали, че заровените в пръстта невинни жертви се връщат на белия свят като кокичета и минзухари напролет.

Годината е 1872. България е в навечерието на своето освобождение от османската власт. В това смутно време Найден Тороманов, буден младеж, се завръща в родния си град Делва след дълго странстване из чужбина, за да погребе баща си. Колкото близка, толкова и чужда му е бащината земя. Неговото завръщане помита привидно безметежното спокойствие в града и повече от всякога назрява омразата между бедни и чорбаджии, между християни и мюсюлмани. Желанието за бунт срещу робството се преплита с любов, нови приятелства и жажда за мъст, а греховете от миналото изплуват на повърхността.

Произведението е наситено със събития и динамика, има историческа достоверност за времето и начина на живот в онези години. Всички герои са много плътни – личности, в които биха могли да се припознаят много съвременни читатели. Всеки персонаж е изграден със своите чувства, минало и копнежи за по-добро бъдеще. След всички перипетии в сюжета никой не е такъв, какъвто е бил в началото на романа, а дълбоко екзистенциалните послания разтърсват душата на читателя, карат го да се чувства още повече българин.